-Успокойте се малко. – Аз се изправих. – Кога заминавате?

-Всички заминаваме, е ако искате разбира се.

-Добре, но кога?

-Има няма-3 месеца. – Аш се засмя нервно.

-И реши да ни го кажеш сега? В 5 и 30 сутринта? – Клеър го попита раздразнено.

-Е стига де, нали новината е хубава.

-Все тая. – Извъртях очи и станах. – Клеър идваш ли?

-И питаш! – Скокна и тръгна с мен към стълбите.

Прибрах се в стаята си и моментално заспах на леглото.

.....

Когато се събудих всички спяха. Явно момчетата са празнували малко. Опитах се да се измъкна възможно най-тихо от стаята, за да не събудя Люк, но уви явно трябваше да се спъна и да се пльосна по лице. Представете си картинката само. Голям смях а?!

-Амбър добре ли си? – Люк скочи и светкавично дойде до мен.

-Да, добре съм.

-Къде си тръгнала?

-Мислех да направя закуска. – Засмях се. – И се опитах да не те будя.

-Удари ли се някъде? – Явно пренебрегна факта, че се чувствам виновно за дето го събудих.

-Добре съм! – Казах с известна досада.

-Добре, хайде ела. – Той ме вдигна от земята и ме сложи на леглото, след което легна до мен.

-Впрочем колко е часа? – Попита след известно мълчание.

-Нямам идея. – Свих рамене. – Искаш ли да ставаме?

-Неее.... – Той разтърси глава. – Добре ми е така.

Аз се засмях и го целунах.

-На мен също.

-Не мога да повярвам! – Чуха се крясъци от коридора. – Как можа?!

-Какво става? – Люк ме погледна объркано.

Свих рамене и се изправих. Отворих леко вратата и видях плачещата Бриана.

-Хей, какво става? – Попитах я притеснено.

-Не искам да го виждам вече! – Извика и се метна върху мен за прегръдка.

-Какво се случва? – Калъм се показа от неговата стая.

-Всички сте такива! – Извика отново Бри и продължи да плаче.

Кал ме погледна въпросително, аз просто свих рамене и продължих да утешавам момичето.

.......

-Е какво се е случило с Бриана? – Люк ме попита щом се върнах в стаята.

-Нямам представа, по-късно ще говоря с Аш. – Казах и се сгуших отново в него.

Мина близо час в сладки приказки и целувки. Беше чудесно, но някой ме извика.

-Какво?! – Попитах раздразнено като слязох долу.

-Някакво момче те търси. – Кал сви рамене и ми посочи вратата.

Какво е това момче и от къде знае адреса ми?

Приближих се плахо до вратата съвсем игнорирайки факта, че съм с една от тениските на Люк и погледна момчето от вън.

-Джош?!

Отново е късо съжалявам, за което. Също така да кажа, че на снимката е Джош ;дд