Потеглихме към тях.

Пътуването беше изпълнено в тишина. Гледах през прозореца и мислех за нещата които се случиха днес. След известно време стигнахме пред голяма, ама наистина голяма , красива къща.

Той слезе от колата, заобиколи и ми отвори. Слязох от колата и огледах имението. Беше като дворец. Буквално е.....нямам думи.

- С кого живееш тук ? - попитах и гледах като стреснат заек.

- С майка ми, баща ми и котката ми. - каза той и ме поведе. - Сам съм в момента. Родителите ми работят много и рядко са си вкъщи. - Обясни и влязохме вътре. Всичко беше прелестно и адски чисто, беше като в приказка.

- Дано ти хареса. - каза и ми се усмихна.

- Ти шегуваш ли се? Тук е невероятно!! - извиках и започнах да разглеждам. Да, доста съм любопитна, но какво ? Не всеки ден си в дворец с такъв чаровен принц , който е много невнимателен, но все пак.

- Искаш ли нещо? - попита той и ме погледна.

- Не, благодаря. - казах му и му се усмихнах. - Всъщност , ще може ли да се изкъпя? - попитах и той се ухили.

- Разбира се, то и аз съм за къпане. Ще ми помогнеш ли? - погледна ме перверзно и му казах "не".

Показа ми банята и каза аз да се измия първа. Влязох в банята и пуснах топлата вода и охаа , няма по-приятно чувство от това.

След като излязох от банята се загърнах с хавлията и влязох в стаята на Хари, тъй като се къпах в неговата баня.

- Хари, нямам какво да облека. - казах и затегнах хавлията си. Той дойде към мен и ме притисна в стената и аз прехапах устни и погледнах надолу.

- Ще ти дам моя тениска. - каза повдигайки брадичката ми. Отиде до шкафа му и извади черна, широка тениска. Благодарих му и влязох в банята и си я сложих. Лал...беше ми дооста дълга. Нямах бельо ,но тениската е достатъчно дълга.

Отидох при него и вече беше станало наистина късно и ми се спеше.

- Може ли някакво одеяло? - попитах.

- Има друга свободна стая пред моята. - каза и ме отведе до нея.

Беше много красива. Влязох вътре, легнах и веднага заспах.

На сутринта ме удари прекрасна миризма на палачинки. Отворих очи, станах и слязох по стълбите. Видях Хари да прави палачинки в кухнята. Обърна се и ми се усмихна.

- Сядай. - каза той и седнах на масата. Взе две чинии и сложи палачинките в тях. Извади Nutella и сложи бурканчето на масата. Намазах си палачинката с шоколад и започнах да се храня.

След като се наядохме , помогнах на Хари да оправим кухнята и измих чинийките.

- Боже, като знам какво ме чака като се прибера ми идва да избягам надалеч от тук и никога да не се върна. Дори не мога да разбера защо баща ми изобщо не тъгуваше за мама когато тя почина. Често се караха и той излизаше и не се прибираше до сутринта. Имам чувството , че преди мама да почине е ходел тайно при Милдред. - Не знам защо му споделям, но имам нужда да споделя на някой. - Искам мама да се върне и да ме прегърне силно и никога да не ме пуска. Толкова много ми липсва...

Хари дойде до мен и ме прегърна силно.

- Тя все още е тук, в сърцето ти и винаги ще бъде с теб. - каза, като ме погали по бузката и изтри сълза от окото ми.

- Благодаря ти, Хари. За всичко, но наистина трябва да тръгвам.

- Ще те закарам. - каза той и се качихме в колата му. Пътуването беше тихо. Стигнахме пред нас и си разменихме по едно довиждане и му благодарих отново. Всъщност, Хари е много добър, внимателен , е ако става дума за това да блъска хората когато си взимат нещо и да ги цапа с кетчуп... Или да падне върху теб защото и било тъмно и не е видял проклетия клон... Мда ще му го повтарям винаги. Сладък е когато си измисля нелепи оправдания.

Влязох в къщата и вече усетих миризмата на смърт. О да, умрелия ще съм аз! Започнах да се качвам по стълбите докато не чух името си. Обърнах се и видях мащехата ми с нож. Какво по дяволите?!! Погледнах ножа и тя също го погледна и се засмя и го остави в кухнята.

- Белих ябълка. - каза тя.

- Не знаех, че можеш. - не биваше да го казвам...

- Моля? - попита изненадано тя.

- Чу ме. - Боже..млъкнии какво ти става Елаа!!?

- Не ми говори така, ясно! Каква си ми ти , че да ми говориш така. - скара ми се бързо тя , а аз просто кимнах. - Къде беше снощи? Какво е това което си облякла?

Проста си мълчах и гледах надолу.

- Казала ли съм ти, че не може да излизаш? Кое е момчето?

- Моля? - попитах.

- Кое е момчето което вчера дойде, онзи къдравия? - повтори тя.

- Беше ми съученик, имаме проект и трябваше да учим у тях. - Излъгах най-мазно. И тя го забеляза, но не каза нищо.

Отиде в другата стая и бързо се качих нагоре. Влязох в стаята ми, преоблякох се и седнах да уча за поноделник...