Новият живот определено се харесваше на Кай. Имаше всичко, за което бе мечтал. Хората го познаваха и не го третираха, като заразен, който трябва да бъде умъртвен. Минаваха покрай него и го поздравяваха учтиво, говореха му на „вие" и някой дори навеждаха приветливо главата си. Харесваше му, за първи път имаше уважението, което искаше, но това беше временна привилегия от работата му. Вече не живееше за другите, не търсеше одобрението им или похвалата. Искаше само едно желание-достоен противник. Разполагаше с няколко потенциални претендента, но можеше да има само един, достоен да се сражава срещу него.

"Лето Елрой определено е интересен, вярно е, че сме съюзници, но това е временно, точно както всичко на този свят. Момчето е прекалено младо, но има безценна кръв и е наследник на половината свят. Може всичко да е в ръцете му, властта му е гарантирана, а волята му е непоклатима, но това не го прави достатъчно силен или хитър. Изиграх го толкова лесно, а гордостта му е неговата лична трагедия. Дарк, от друга страна, определено е интересна. Момичето има влияние над мен, което ме притеснява от мига, в който я видях и усетих мистериозната й и властна аура. Има ключа на безсмъртието, е поне така предполагаше организацията. Дарк бе превзела сама цял град и подчини Зеленият крал, определено има, какво да се очаква от нея, но това, което аз съм и приготвил...не знам дали дори ще оцелее. Лео е способен на много, но е сляп, прекалено лесно се доверява, а и искам да е далеч от това. Остава само Сянката или Фантомът, виждал съм го рядко, но държи цяла организация и успя да събере много ценни представители на типовете от заразите, вероятно е голям играч, но аз ще изгоря всичко, което има. Никой не може да ме изиграе, не и когато аз дърпам конците.

Кай слезе пет етажа под земята, където беше лабораторията. Беше им разказал за интересните владения на Зеления крал, който също им създаваше проблеми и им бе заръчал да отвлекат няколко от самодивите му. Мислеше, че ще ги намери там, след като кралят им се завърна само с две момичета в централата им, но когато потърсиха горите, завариха разруха. Дървото беше само трески, а самодивите бяха превърнати в пепел и кости. Имаше само една оцеляла и общо разполагаха с шест самодиви, но нямаше значение. Благодарение на оцелялата щяха да разберат повече, въпреки че той вече знаеше, какво е станало. Лео винаги правеше каши и тази беше негова.

В лабораторията бяха поставени пет самодиви, съхранени в големи цилиндъра, пълни с зеленикаво синя течност. Момичетата бяха в безсъзнание, а във вените им и гърба бяха забити стотици тръби с различна големина и широчина. Беше грозна гледка, нещо толкова красиво, затворено и третирано, като плъх за експерименти, но това беше съдбата им. Бяха избрани да платят със живота си.

На вратата го посрещна Лето, като просто го удостои, с честта да му хвърли един поглед. Повечето хора ги подминаваше надменно, беше привилегия да отрази съществуването ти. Кай се приближи към него и го поздрави учтиво, но момчето само завъртя очи с досада. Наистина мразеше формалности, въпреки че бяха задължителни обноски, а Маркъс се изсмя силно. Двамата бяха чудесни приятели и си пасваха, почти никой не ги харесваше, именно, защото бяха груби с всички.

– Радвам се, че сте ме послушали, но нали казахте, че сте намерили шест? Очите ли ме лъжат или са пет?-Кай го попита подозрително, а момчето само тръгна напред. Вероятно очакваше да го последва, поне така сметна той и тръгна след него.

Тримата излязоха от лабораторията и Лето се обърна към него.

– Шестата е оцеляла, а не отвлечена и настоява да преговаря с нас. Истински срам е да приема още нечистокръвни сред правителството и служителите му, но ако информацията й е ценна бихме склонили. Естествено, тя не би говорила с всеки, за това й казах, че ще й доведа някой от нейния вид. Нали няма да възразиш?-момчето заговори с погнуса, но накрая се усмихна лукаво и заби погледа си в очите му. Преценяваше го, четеше езика на тялото му. Кай не биваше да показва колебание, никога, той щеше да го засече на момента.

– Естествено..-той се съгласи и Лето тръгна напред, но Кай го спря.-Последен въпрос, какво са нечистокръвните?-попита объркано и надигна въпросително вежда. До сега не бе чувал за такива, да не би да бяха нов вид или нещо подобно?

– Така ви наричаме. Заразени и болни е много вулгарно, за това реших да ви нарека нечистокръвни, само вие, решили да изкупите греховете си. Вярно е, че самото ви съществуване е грях, спрямо този свят, но сърцата ви са чисти. Още имате чувство за морал и здрав разум, щом сте решили да прочистите света от себеподобните си. Хубаво е, че осъзнавате, какъв проблем е тази зараза, но вие също сте болни. За това ви нарекох така, за да ви напомня, как кръвта ви никога няма да е чиста, докато не бъде пролята или не изсъхне във вените ви. В името на доброто на този свят, вида ви трябва да бъде заличен.-Лето му обясни надменно и грубо, като не спираше да се взира в него втренчено.

Кай не каза нищо, само се усмихна учтиво и кимна. Лето и Маркъс продължиха напред, а той вървеше зад тях и се подхилкваше лукаво.

"Наивно момче! Здрав разум, чувство за морал, човечност, не притежавам нито едно от тези качества. В главата си имам само лудост, която се е впила в мозъка ми, вместо сърце имам камък в гърдите. В името на доброто на този свят трябва да бъдем заличени? Не ме интересува този свят, нека гори, а нека от вас останат само овъглени кости! Морал, нямам морал, имам само желанието за власт и то няма нищо общо с морала. Ще взема, каквото поискам и няма да върна нищо! Ще ви манипулирам и ще съсипя живота ви, мислиш си, че печелиш, но губиш. Ще взема всичко за себе си, ще извлека безсмъртието от Дарк, няма да оставя капка живот във вените на Зеления крал, ще надхитря всяка самодива и ще я превърна в лабораторен плъх, ако се наложи, ще потуша дори огньовете на Лео, а твоята кръв Елрой, твоята чиста, кралска кръв, ще пролея последна!"

Двамата влязоха в малко помещение, през което се виждаше стая за разпит. В нея седеше момиче, което отдавна бе загубило красотата си. Косата й бе рошава и опърлена в краищата, а половината й лице бе безобразно. Кожата й беше на грозни петна, като следи от изгаряне. Нищо не блестеше в нея, не носеше магията на самодивите, само трагедията останала от тях и ехото на ужаса, прокънтял между пламъците. Тя седеше наведена, но очите й бяха забити в стъклото, което вероятно от нейната страна бе огледално. Себе си ли гледаше или знаеше, че са там? Кай се вгледа в очите й и имаше чувство, че биха го потопили. Бяха ярко сини и носеха в себе си морска буря.

– Ето ти лист с въпроси, а записвачката на звук сложи в джоба си. Включена е, просто искаме да хванем всичко, няма да е нужно да записваш нищо.-Маркъс му обясни и го потупа по рамото.-Успех, изглежда кръвожадна.-той се ухили и застана до Лето, който седеше втренчен в момичето.

Поемайки в ръце листа, Кай влезе в стаята за разпит, а тя мигновено го стрелна с поглед. Очите й се забиха в неговите, но той не трепна. И по-страшни очи го бяха гледали, не можеше да го уплаши. Той се настани удобно и постави листа пред себе си, а момичето се вгледа още по-дълбоко в него. Изправи се и се надвеси над масата, като се приближи към лицето му.

– Ти ли ме гледаше, така втренчено?-тя попита и наклони главата си, като се наведе още повече към него.

– Не?-Кай й отвърна объркано и я изгледа странно.

– Не, очите ти не са дълбоки. Мога да усетя, кога някой ме изпива с поглед, някой, зад стъклото.-тя се ухили лукаво и се вгледа втренчено в огледалото, а от другата страна Лето премести погледа си.

– Моля концентирайте се над разговора ни. Тук сте, за да предложите информация и цената, която трябва да платим, за нея. Какво може да ни предложите?-Кай говореше рязко и студено, което не допадна особено на момичето и тя се облегна назад.

– Дори няма да ми се представиш, какви чудесни обноски!-тя въздъхна саркастично и се усмихна закачливо, а вената на челото на Кай започна да пулсира.

– Аз съм Командирът, а вие госпожице?-той направи гримаса и се опита да бъде възпитано учтив, но си личеше, колко пресилено е всичко.

– Вида, приятно ми е.-тя се усмихна доволно и подаде ръката си напред, за да я целуне, но Кай просто я погледна арогантно и сведе глава към листа.

– Какво може да ни предложите, Вида?-той я попита рязко, а тя се намръщи и прибра ръката си.

– Знам защо ни събирате, но няма да се получи. Вярно е, че най-голямата ни сила е това да съблазняваме мъжете. Виждате ли, ние сме направени от желание и породени от изкушението, а то има фатален ефект върху хората, независимо заразени ли са или не. Желанията ни, ни карат да падаме на колене и да вдигаме ръце победени, защото изкушението има власт над нас и щом надделее, ни прави слаби. Вярно е, че можем да отслабим силите на заразените, достатъчно е просто да ги погледнем с очите ни, но това не ни прави всемогъщи и ние можем да паднем.-тя му обясни и се вгледа в очите му.-Вече си се продал на изкушението, нали Командире? Какво желаете? Или е кой?-тя се усмихна зловещо и се подсмихна, но Кай игнорира въпросите й.

– Казвате, че не сте всемогъщи. Вие, с цялото ми уважение сте загубили, може ли да ни кажете, какво ви прави слаби?-той не спираше да я гледа с присвити очи, а дъха и думите му, бяха все така ледени.

– Това, което всички ни прави слаби, отдадох се на изкушението, на любовта и загубих. Служих на Зеленият крал, а той ме изостави. Срещнах момче, като пламък и го поисках, никой до сега не ми бе отказвал, увлякох се и загубих. Наситих се с този ужасен, горчив вкус, няма да играя на губещата страна.-Вида изкрещя и заби ноктите си в масата, а Кай се усмихна лукаво.

"Поне е умна, но и липсва амбиция. Иска да е пионка и да принадлежи на по-силния играч, на мен обаче не ми трябват слуги, само заслепени, жертвени парчета, тя ще е перфектното, само трябва да разбера, на кой играч е решила да служи."

– Как тази информация би ни помогнала, за да отслабим врага-заразените?-момчето я попита и смени темата, не го интересуваше миналото й.-Можем да извлечем силата ви и да я приложим върху други, кажете ни как да го направим!-той настоя и заби тъмно кафявите си очи, в нейните.

– Ние сме изкушението и то тече във вените ни. Направени сме от него и то ни дава сила, но останалите не са родени от желание, като нас. Просто ги инжектирайте с кръвта ни и ще има ефект. Жизнената им сила ще спадне рязко и драстично, а способностите на заразените ще бъдат ограничени. Ефекта няма да е вечен, но ще е полезен.-тя му отговори монотонно.- Аз съм ви нужна, защото във вените ни тече желанието и би сработило, само ако по собствена воля решим да го отдадем на някой. Иначе няма да стане, важно е донора да е съгласен, иначе еликсира на изкушението няма да бъде успешно извлечен. Аз мога да говоря със сестрите си, влязоха във адския огън с мен, убиваха с мен, ние сме една кръв, една рода, ще ме последват. Дори аз самата ще ви дам кръвта си, но в замяна имам две желания.-тя обяви и кръстоса ръце, като надигна гордо брадичката си.

– Нека ги чуем.-Кай я подкани, но тя само го погледна надменно.

– Нима вярвате, че ще ги обявя пред вас, една пионка?! Искам да говоря със главно-командващият ви, доведете ми го!-тя заповяда и продължи да гледа, все така арогантно.

Предпазливия поглед на Маркъс се стрелна на мига към Лето, който не откъсваше очи от нея. Момчето не спираше да я наблюдава с любопитство. Да се родиш от страст, да паднеш от изкушение и да се преродиш в желание. Изглеждаше божествено в очите му, това момиче наистина бе нещо магическо.

– Сериозно ли ще влезеш?-Маркъс го попита, а Лето дори не го погледна, само кимна в отговор.-Тогава поне ми позволи да дойда с теб.-той настоя, но приятеля му го сряза.

– И дума да не става. Ще стоиш тук и ще я наблюдаваш.-той му заповяда и се отправи към вратата.

Грациозно, Елрой влезе в стаята за разпит и седна на масата, която разделяше Командира от Вида. Обърна се към нея и я погледна извисено, а тя се изправи рязко и се приближи до лицето му. Момчето не се стресна, дори не потрепна, погледа му си остана втренчен и тъмен. Тя се вгледа в очите му и се подсмихна весело.

– Значи твоите дълбоки очи, усетих по себе си.-тя се засмя, но той не реагира.-Имаш опасен поглед, нещо тъмно се крие под тази мъгла.

– Слушам условията ти.-Лето каза безразлично и въздъхна отегчено.

– Искам да ми върнеш красотата.-момичето се приближи още повече към него.-Възможно ли е?-Вида го попита отчаяно, а очите й се наводниха. Лето остана без думи за момент, самодивите имаха опасен поглед, можеше да потънеш в него.

– Да, изгарянията не са фатални, раните ще зараснат. Една операция, придружена с добра грижа и поддръжка, ще върне предишния ти блясък.-той заяви, а сърцето на Вида заби по-силно, щом чу думите му.-Каза две, какво още искаш?-той я попита с досада.

– Принадлежах на Зеленият крал, а той загуби. Или е мъртъв, или е подчинен, той вече не е моя господар. Сега принадлежа на победителя. Ще ме заведете при Дарк, Тъмния крал.-тя заповяда гордо, а двете момчета в стаята се спогледаха объркано.

– Дарк не е никакъв крал!-Кай заяви ядосано, но Вида го прекъсна.

– Победи Зеленият крал, всичко, което бе негово, сега му принадлежи. Може да не е бил, но вече е.-тя изръмжа насреща му и вдигна гордо глава.-Той е моят крал.

– За съжаление е тя.-Лето каза, а Вида премигна объркано.-Ако желаеш, можеш да й служиш, това няма да ни пречи. Виждаш ли, Дарк ще бъде наш затворник, ние ще я доведем при теб. Можеш да я придружаваш в килията.-момчето се изсмя подигравателно, но самодивата се приближи към него и го погледна кръвожадно.

– Дори да е момиче, аз ще й служа. Дарк е неунищожима, не може да я повалите, дори с кръвта ми.-тя заяви гордо .

– Няма да я повалям с кръвта ти, Вида. Всички имат слаби места, хора, които обичат, аз просто ще я помоля учтиво да се предаде.-Лето й обясни спокойно и се подпря на масата, с ръцете си.-Дарк не може да откаже на собствената си кръв.-той се изсмя злобно и хвърли един закачлив поглед към Маркъс, а след това се изправи и застана, лице в лице, с Вида.-Ще служиш на още един крал, паднал в пепелта.