Ерис седеше и чакаше приятелката си, пред отдавна затвореното, цветарско магазинче. Всяка сутрин тръгваха от тук, но тази беше различна. Лин никога не закъсняваше, беше точен човек дори на моменти да беше разсеяна, не си позволяваше да закъснее и да се успи. Днес обаче, не се появи в точно определения час. Дали се беше случило нещо? Не беше типично за нея.

Притеснението започна да изпълва мислите на Ерис и тя извади телефона си. като погледна часа. Вече десет минути чакаше сама. Беше се загледала в цифрите и отнесла в мислите си, но няколко крясъка отзад, я изкараха от транса. Тя се обърна рязко, по инстинкт, но отсреща беше приятелката й, която тичаше. Косата й беше рошава, цялата беше червена и беше облякла на половина якето си.

–Ъм, успа ли се?- тя едва успя да я попита, шокирана от външния вид на Лин.

–Да, съжалявам. Просто имам много да ти разказвам.-приятелката й дотича и след пет минути, тежко дишане, й отговори.

–Пак ли си седяла до четири, да се ровиш в неща, които не са твоя работа?-Ерис винаги беше директна и на моменти груба, обикновено се сдържаше с Лин, но мразеше, когато се отнасяше в нещо и забравяше да се погрижи за себе си.

–И да, и не. Виж, помниш ли разговора ни от вчера? Беше права, за Алек. Харесва ме и мисля, че и аз може да го намирам за симпатичен.-Лин тотално игнорира изречението й. Имаше толкова много да й разказва.

–Естествено, че те харесва, чак сега ли го осъзна? Както и да е, закъсняваме да тръгваме.-Ерис тръгна напред. Не искаше и да чува за Алек, след като знаеше, какво всъщност прави.

–Ч-чакай ме!-приятелката й я настигна и продължи да говори.-Слушай, бях у тях. Беше като по филмите. Дойде да ме вземе с кола. Баща му работи за правителството и явно могат да си го позволят. Покани ме у тях, по средата на нощта! Можеш ли да повярваш?-Лин говореше с огромен ентусиазъм. Беше развълнувана и нямаше търпение да й разкаже всичко. Колко много си приличаха с него, колко грижовен и внимателен беше, колко е интелигентен и колко много й каза.

Вълнението се бе изписало на лицето на Лин, чрез голяма, широка усмивка, но Ерис не го споделяше. Момичето спря на място и я погледна, като зелените й очи потъмняха, което значеше, че това, няма да свърши добре. Тя пусна чантата си и хвана Лин за яката, при което я придърпа към себе си и й се разкрещя.

–Ти нормална ли си!? Да спиш у тях! Лин Акира, какво си мислиш, че правиш!? И то през нощта, нали те предупредих да се пазиш и да внимаваш, какво споделяш? Стой далеч от това момче!

Гнева бе заразен и Лин също се ядоса и в яростта си успя да отблъсне ръцете на Ерис. Знаеше, че й мисли най-доброто, но този път не беше права. Той не би я предал. Напротив, държеше се мило с нея и й показа толкова много неща. Не я пита какво знае, каза й първо той, какво е успял да научи. Споделяше нейната страст за знания, искаше да е информиран, не просто да присъства. Ако заразените бяха проблем, трябваше най-малкото да знаем всичко за тях. Защо, тя не разбираше нищо от това?

–Как може да съдиш, без да знаеш!? Той не иска никаква информация от мен. К-каза ми, че ме харесва, защото съм различна. Защото се интересувам от света и не съм една сляпа овца!-Лин в отговор, също повиши тон."Тя греши, не ме използва, не и той."

Ерис се опита да каже нещо, но само по погледа й, си личеше, че няма да се хареса на приятелката й. За това тя дори не изчака да чуе думите й. Взе раницата си и тръгна напред, като остави Лин ядосана и объркана.

"Не мога да я разбера! Именно, тя ми каза да пробвам с Алек, а изведнъж е "стой далеч от него". Какво по дяволите? Винаги премисля всичко повече, от колкото е нужно. Притеснява се прекалено много за мен, но не може ли да остави всичко това на страна, за един момент, и да ме изслуша? Не всички, сме заобиколени от момчета. Знам, че са й досадни, но те постоянно търсят вниманието й, а мен, едва ме забелязват. И веднъж да се случи, някой да се интересува от мен, и тя трябва да е такъв песимист!"

През целия път двете момичета вървяха на няколко крачки далеч една от друга. Ерис не се обърна към приятелката си и не посмя да я закачи или да се опита да й обясни. Знаеше, че най-вероятно има нужда да се успокои. Наистина трябваше да премисли реакцията си по-добре. В един момент я подкрепя и насърчава, а в следващия й се кара. Не се връзваше, но тя не разполагаше с друг избор. Ако беше разбрала на време, кой всъщност е Алек и защо е тук, никога нямаше да й позволи да се доближи до него. Трябваше да я пази, а сама я беше въвлякла в опасност.

Стореното, сторено. Нямаше как да оправи кашата, но можеше да се погрижи да няма последствия. Трябваше да се извини на Лин, така от разстояние, нямаше как да е сигурна, че всичко е наред. Но по-важното, налагаше се да разбере, какво точно се е случило през нощта и какво са обсъждали. Момчето бе глупаво, младо и влюбено, с лекота би издал нещо секретно, особено на любимата си.

***

Бяха минали четири учебни часа, а двете все още не се бяха засекли. На Ерис и омръзна да чака и реши, че ако няма случайно да се срещнат, тя директно ще отиде при нея. Така и направи, но когато потърси приятелката си, я намери в коридора, разговаряща с Алек и Сам. На Ерис й прилоша, щом видя, колко щастливо изглеждаха.

"Тази гадина, до моята приятелка. Ъгх... Дръж, се и бъди мила. Не оплесквай нещата. После можеш да го затриеш някъде, сега се дръж учтиво."

След няколко глътки въздух, за успокоение Ерис най-сетне пристъпи напред и хвана ръката на Лин, която се обърна стреснато. Искаше й се да каже нещо грубо, както приятелката й винаги правеше, но не можеше. Зелените очи на Ерис, бяха по-светли от всякога и в тях си личеше, колко много съжалява. Не знаеше, дали очите на човека, наистина са прозорец към душата, но именно те издаваха хората. Ако успееш да се вгледаш достатъчно добре, винаги можеш да видиш, истинските чувства на човек, а в нейните си личеше тъгата. Вероятно искаше да говорят, но егото й не и позволяваше да каже нещо. Лин я познаваше по-добре от всеки и знаеше, колко много и пука, дори да не го показваше.

–Връщам се след малко, момчета.

С думите си Лин показа ясно на Ерис, че не й се сърди вече или поне, че е склонна да говорят. Ерис веднага се възползва и я хвана за ръката, като я насочи към тоалетните, за да говорят, но Лин я задърпа надолу. Слязоха от третия етаж, в подземието.

–Лин, на къде ме водиш?-момичето беше объркано и не спираше да се оглежда, но не получи отговор.

Двете влязоха в някакъв килер, в който едва имаше място за тях. Нямаше прозорци и беше пълно с метли.

–Какво е това място?-Ерис попита отново, като се надяваше този път да получи отговор.

–Килер. Както виждаш е пълен с боклуци и стари неща, които вече не се използват. Честно да си призная, не знаех за него, а уча тук, от както се преместих в седми клас. Сам ми каза за него. Тук се е натискал с някакво момиче. Интересното на този килер е, че няма камери, нито стаята бива подслушвана.-Лин звучеше ентусиазирано, което значеше, че има още много да говори.

–Аха...виж, Лин, наистина съжалявам, че се държах така по-рано. Просто се шокирах, като каза, че си спала с него.-Ерис определено беше хитра. Никога не се извиняваше, а като го правеше, обичаше да отклонява вниманието и винаги й се получаваше.

–Хъх, спала с него?? Не съм казала това, не, спах у тях, а и ние нищо не правихме, само си говорихме.-момичето вдигна ръце, започна да маха и да се обяснява, като цялата почервения.

–А, съжалявам, това чух. За какво говорихте?

–Точно, за това и те доведох тук. Говорихме за заразени.-Лин изчака, за да види реакцията й. Ерис не каза нищо, но в погледа й определено се четеше, недоволство. Въпреки това, направи жест с ръка, като намекна на приятелката си, да продължи. "Знаех си, любопитно й е!" Момичето се засия от радост и довърши започнатото.- Не знам, дали знаеш, но баща му работи в бюрото за разследване. Алек има много привилегии, може да се разхожда през нощта, може да кани гости, но най-полезната-има достъп до информация. Естествено, не би трябвало да знае всичко това, за това моля те, обещай ми да го пазиш в тайна.

–Обещавам.-каза Ерис, под носа си и я подкани, отново да продължи.

–Добре, слушай сега. Оказва се, че заразата отначало засяга, само един орган или част от тялото. Той се развива, как да кажа различно. За пример, имало информация, как на някакъв човек, костния му мозък бил засегнат. Той бил инвалид и не можел да се движи, но костите му променили изцяло структурата си. Карал ги да растат и променят формата си. Невероятно нали!?-Лин седеше и гледаше приятелката си в очакване на вълнение и почуда. Очите й блестяха и нещо, в погледа им излъчваше увереност и решителност, цялата беше червена, и се усмихваше до уши. Ерис го наричаше "маниакалният поглед".

–Не ти ли звучи малко нереално?-момичето попита, като повдигна вежда, но приятелката й веднага се възмути.

–Не научи ли до сега, че всичко е възможно?-отговори й все така лоялна на ентусиазма си и се засмя, след което продължи разказа си.-Цялата зараза тръгва от един орган. И след това стига до мозъкът ти, където също настъпват промени. Силата на заразените, се равнява десет пъти, колкото тази на нормалните хора. Слуха им се подобрява, не знам за другите сетива, но освен силни, са и изключително бързи. Някой повече, други по-малко, но определено, не говорим за нормална човешка скорост. Смята се, че след това промените настъпват из цялото тяло и заразата се разпространява. Алек ми каза, че съхранявали заразени хора, върху които правели експерименти, на които базирали знанията си, но най-напредналият бил на три месеца и единствените му засегнати части били мускулите и мозъкът. Ужасно, не мислиш ли?-възмущението й накрая учуди Ерис.

–Какво имаш в предвид, Лин?-тя попита объркано.

–Как така, какво? Третират ги ужасно. Непростим е факта, че хората се отнасят така с животни, но и със себеподобни?-този, път не говореше толкова ентусиазирано, колкото ядосано.

–Лин, стига приема заразените, така. Те са опасни и ако всичко това е вярно, са почти непобедими. Никой заразен, няма да ти е приятел.-Ерис говореше бавно, но студено, а погледа й беше мрачен.

Лин беше готова да спори, вероятно за десети път, по тази тема с приятелката си, но нещо я прекъсна. Чу се сирена. Двете момичета се стреснаха и излязоха от килера. Нямаше никого в подземието, но се чуваха стъпки и писъци от горните етажи. Лин се стресна и разтрепери. Сирените се повтаряха три пъти, което значеше "опасност, наложима евакуация". Шумът кънтеше в ушите й, а краката й не помръдваха. Беше се паникьосала и не знаеше, какво да прави. Седеше и трепереше, докато Ерис не хвана ръката й и не я дръпна напред. В сградата имаше два изхода. Този в другият край на коридора, който водеше към задния двор и този, който се ползваше, като главен вход.

По-сигурният изход беше този към задния двор и Ерис го знаеше, но те нямах време за преценка. Не бяха уведомени, къде точно са проникнали заразени. Често се случваше, малка група заразени, склонни на агресия, да нападат публични места през деня. Очакваше го, знаеше, че ще се случи, но не беше подготвена.

Момичето стисна ръката на приятелката си с всичка сила и я задърпа към главния изход. Излязоха навън и рязко спряха. Лин не виждаше нищо от сълзите в очите й, които замъгляваха зрението й. Не можеше да види ясно, но знаеше, че рязкото спиране, не беше добър знак. Изтри сълзите и погледна отново. Ерис не беше пуснала ръката й и гледаше двама мъже и едно момиче с злоба в очите си. Бяха толкова тъмни, толкова яростни....

–О, виж какво си намерихме, Острие!-високият мъж, с рижава коса, се обърна към момиченцето и възкликна с насмешка, като посочи замръзналите на едно място ученички.

"Острие? Що за име е това?...Вярно, Алек ми каза, за това. Заразените никога не използват истинските си имена, вместо това, ползват прякори и понякога маски, но тези тук нямаха такива. Да не би заразените да се разделят? Стига! Не е времето да мислиш, за такива неща. Съвземи се!"-Лин седеше и се опитваше, да се успокой и върне контрола над краката си, които не спираха да треперят. Ерис не помръдваше и се беше втренчила злобно в хората пред тях. Лин надникна, зад рамото й, за да ги огледа.

Момиченцето, което не изглеждаше по-младо от тях, седеше и се подхилваше, като подмяташе малко ножче в ръката си, а в другата, държеше, поне още десет такива. До нея се усмихваше лукаво, висок мъж, който също изглеждаше млад и имаше рижава дълга коса. Най-от ляво седеше нисък, чернокож мъж, с атлетичен външен вид, който се беше втренчил в Ерис и я преценяваше с поглед. И тримата носеха обикновени дрехи, бели потници, скъсани дънки или черни шорти. Изглеждаха, като обикновени разбойници.

Ужасът се впи в Лин и тя можеше само да предполага, как се чувства приятелката й, но тя имаше усещането, че ако не я държеше, щеше да се свлече на земята. Беше уплашена и в очите си изглеждаше, като безпомощна овца, застанала пред глутница, гладни вълци. Но това беше и самата истина. Хищникът беше пред нея и чакаше да разкъса жертвата си, а колкото и смела Ерис да беше, шансът не бе в нейна полза.

–